Двата израза 'един и същ' и 'един и същи' са еднакво правилни и равнозначни. Вторият е по-архаичен. Но изразът 'един и същи' е архаично разговорен, а не архаизиран, както може би предполага уважаемата съфорумничка Надя.

Това е на кратко. А сега по-обстойно.

Езиците гръцки, латински (вкл. ново-романски) и вероятно праиндоевропейски имат следната характеристика: в тях няма формално отличие между съществителни и прилагателни, а може да се говори просто за имена. Прилагателните имена са просто тройка съществителни, като по-едно прилагателно е предвидено да се съгласува с всеки от трите рода. Пример: прилагателното "таен" представлява тройка съществителни "таен/тайна/тайно". Поотделно всяко съществително от тройката се изменя като всяко друго съществително име. Забележка 1: За да формулирам тази характеристика, степените за сравнение ги разглеждам като елементи на словообразуването, а не на словоизменението. Забележка 2: Има случаи, когато отделните "съществителни" от тройката съвпадат, т. е. в класическите езици има "прилагателни с два рода" и дори "с един род".

Славянските и германските езици са загубили тази характеристика, като за прилагателните за развили две форми - кратка (стара) форма, изменяща се по склонението за имената, и нова пълна форма, изменяща се по склонението за местоименията. Нататък ще става дума само за славянски.

Славянският език е развил пълната форма на прилагателните имена вероятно при стар неуспешен опит да прихване категорията определеност. Пълната форма се образувала, като към кратката форма се добавяла съответната форма на анафоричното показателно местоимение "и". Пример от съвременния руски език: "таин/тайна/тайно" са кратките форми, а "тайнъiй/тайная/тайное" са дългите форми, изменящи се по местоименното склонение ("тайного,тайному,.."). В съвременния руски за кратките форми се допуска само предикативна употреба (сказуемно определение), макар че архаични форми се срещат ("среди бела дня" - посред бял ден).

Нататък развитието е следното:

Първо, след изпадането на еровете в славянски, някои кратки форми в мъжки род изчезват или се повлияват от пълните форми. Например, "музикословеснейши" е обща кратко/пълна форма. Други такива примери са прилагателните на "-ски", където старите кратки форми на "-скъ" ("городъ Смоле:нскъ") изчезват.

Второ, в много случаи (например в женски и среден род) гласните от завършъка на пълната форма се сливат и така пълната форма съвпада с кратката. Поради това е възможно "един и същи", но "една и същая" не може да се чуе, а само "една и съща", където за формата "съща" вече не можем да сме сигурни дали е кратка или пълна. Освен в български, това изменение се споделя и от други славянски езици.

Трето, през балканския си период нашият език вече успешно прихваща категорията определеност, като новите определени форми на прилагателните се образуват от пълните им форми с добавяне на оказателно местоимение (най-често "тъ", но е възможно и "сь", "овъ", "онъ").

Заключение: Сега в нашия език старославянската пълна форма на прилагателните имена се е запазила на следните места:

-> В изрази като "един и същи", "други път" и т. н., в които се чувства архаичност поради наличието на успоредни изрази с кратки форми.

-> В съвременните определени форми ("същият", "другият").

-> В звателен падеж ("уважаеми господине", "малай моме").

-> В прилагателни на "-ски" и други подобни, където старите кратки форми са изчезнали.

-> В числителните редни, където кратките форми ("пръв", "втор") са по-редки.