|
Аз може малко да ви отегча с тая тема, но имам нужда от малко помощ и корекция, в това което съм подготвил. Освен това ако знаете някоя страница онлайн, която мога да ползвам за сравнение - истинска книга няма да свърши работа. Просто нямам достъп до тях.
Така... Българския език има наставки, които служат за образуване на галени имена или прякори. На кратко, които съм открил аз (става въпрос само за мъжките имена) са: '-шо', '-ьо', '-ко', '-о', '-чо', '-ка'(това само при определени случаи и не е типична наставка), '-и'. Освен това открих няколко имена, които явно не са галени, защото нямат нормални форми и може би са се появили по друг начин.
'-шо' - Взима преди себе си съгласна и гласна(в тази поредност) от ударената сричка. (В повечето случаи, които имам сричката просто има само една съгласна)
Сега идват и интересните случаи с тази наставка:
Георги - Гошо
Михаил - Мишо
За първото изключение моето 'първо' обяснение е, че произношението на Георги всъщност е по-близко до ['гьорги] от колкото до ['гЕорги] (тук натъртвам на това да се произнася с 'е', но ударението си е пак на 'о') Съответно нямаме проблем с две гласни и избор между тях - нещата са логични.
Второто ми предложение е да се добави към правилото, че наставката взима една съгласна и "ударената гласна" от ударената сричка. Това естествено работи тук, както и в останалите случаи, но пък логиката да коригираме правилото заради едно изключение не е от най-добрите.
И двете могат да бъдат валидни, но очаквам мнения кое е 'по-валидно' според вас.
Второто изключение ме озадачава. Едиственото ми предложение е, че в началото ударението на 'Михаил' е било на първата сричка като 'Майкъл' и немското 'Михаел' или румънското(мисля че беше румънско, може и полско да е) 'Михай'. Друго не ми иде на акъла.
'-ьо' - Взема ударената сричка . Има едно изключение, за което не съм сигурен дали е съставено по граматичен път, ако това въобще е някаква граматика. И има едно, което не мога да обясня.
Става въпрос за Андрьо
В този случай сякаш '-ьо' взима и една съгласна от следващата сричка. По принцип, бих го определил като израждане на езика или изключение от правилото, в следствие на жергоните ни, имайки и предвид, че съществува 'Андьо', но се сетих за Светльо.
Светльо според мен е доста старо галено име идващо от 'Светлослав', което вече не се среща толкова често за сметка на 'Светослав', за което и се ползва в момента. Да тук не се образува от цялото име, но от първата част. Това е нещо, което важи за съставните имена, че двете части могат да послужат като основа за ново галено име или директно като галено име т.е. взимаме ударената сричка на 'Светло-' не на 'Светлослав'.Та при 'Светлослав' нещата или са както при 'Андрьо' или пък 'Светльо' трябва да произлиза от 'светло' и тогава ще се образува предполагам по друг принцип валиден за 'крадльо' да речем.
Затова се питах дали правилото не се е модернизирало с цел съкращаване на съгласните и някои имена да са останали непроменени? Какво мислите?
Това, което не мога да обясня е 'Ильо'. Някакси няма начин да го опбясня....
Някакви идеи?
'-ко' - Тук имаме нещо подобно на предишното правило. Тук се взима ударената сричка, но според мен част от правилото е, че гласната трябва задължително да има съгласна след себе си. Съответно ако няма в ударената сричка се взима от следващата.
Примери:
Митко - тук 'Ди-ми-тър' малко излиза от сметките със съгласните.
Жорко - тук 'Жо-ро' е още един пример.
Тук си имаме нещо като случая преди малко със 'Светлослав' - ударението се зима от подчаст на името:
Цветко - 'Цветомир' или 'Цветан' винаги е с "грешно" за нас ударение, но 'Цвет-' е точно според нашите правила.
Ето и едно изключение, което не можах да уборя ОТНОВО:
Илко (от 'Илия') - този ми е фаворит в шитлистата! Пак кофти ударение!
Може просто да е изключение...
'-чо' - (офф как ма мзръи да пиша... който го чете това трябва да е луд лингвист...) Та тук пак имаме правилото от '-ка', но като че ли се наблюдават известни съкращениея на някои от имената, без да се отхвърля старата форма.
Павчо/Пачо, Дончо/Дочо, Анчо/Ачо - добре може би някои от дзлгите форми са започнали да отпадат, но все още са възможни според мен.
Какво ще кажете за тези дулиращи се имена?
'-о' - Ами същите неща като при '-ко' само, че нямаме хубавото изключение вече.
'-ка' - ето ни и странната наставка. Тя всъщност е за образуване на звателна форма и то малко странна феминизираща форма , но ако се членува в трето лице се превръща в галено име. Незнам колко граматично е това, но съществува в езика... Правилата са съответно пак, както при '-ко'.
'-и' - това е малко съмнително за наставка. Намерих само едно истинско име, което го ползва като наставка - 'Слави'. Сещате ли се за други случаи? Няма смисъл от правило ако няма други случаи... А случаи като 'Боби', 'Тони' и 'Марти' са просто взаимствани от други езици според мен.
Сега малка авантюра с едни много специални имена...
Янко, Бойко, Пейо, Пеньо, Ботко - на тези имена им няма оригинала майче... Имам идея, че не са образувани от име, а от съществително или прилагателно или глагол, но си е само теорийка...
Коце, Ицо, Цецо, Йоцо - подозирам, че при тези има зависимост, която не виждам... някой знае ли я ?
Така и накрая на фермана султана си удари печата.
Та благодаря ако сте го прочели, ако нямате думи няма страшно и на мене не ми останаха, а ако имате думи моля напишете ги в едно мнение(дано не отнеса много псувни за изгубено време...)
Поздрави
Dream as if you'll live forever, live as if you'll die today.
James Dean
|
Галените имена
