да, иде реч за Сборник за народни умотворения, наука и книжнина от 1900, кн. ХVІ/ХVІІ.

в него има интересни статии за занаятчийските и съсловни тайни говори в Македония от Перикъл Чилев и Петко Гъбюв.

най-обилен и интересен материал предоставя Гъбюв за дюлгерския говор на македонците от Дебърско, Прилепско и т.н., които работели в София по онова време. авторът казва, че и в Брацигово използвали същия говор, но на други места в България не му било известно да има подобен жаргон сред дюлгерите.

естествено, в говора има много чужди заемки като аврио "утре".

най-обилна е лексиката за мъжки и женски полови органи, глаголите за полов акт и ходене по нужда. за мъжкия атрибут например са изброени арпаль, берокласец, зезало, класоберец, клепей, клиска, ливорото, лифик, лопар, мозокарник и още към 20. обяснението за образуването и значението на някои от тези думи е интересно: берокукьник например пенисът се наричал заради това, че "бере кукя", "събира къща (домочадие)", а класоберник е защото женският орган е като нива, която се жъне (информаторите оприличавали срамното окосмение на класове жито ).

има специален израз за "получавам ерекция", който е съставен от нарочни жаргонни думи за целта: Ми гревит лификьо.

има много названия за етнически и етнографски групи, напр. зуре "турчин" и кекавец - македонец-млекар с София, или защото викал "ке" вм. "че", или защото казвал "кеко" вм. "колко". за тия млекари обяснението е доста живописно: "... сутрин ходят из града с шопски дрехи да продават прясно мляко, а подир обед с македонските си дрехи (сини памучени гащи и антерия) продават гъсто кисело (подквасено) мляко. Тия млекари затова били обличали шопски дрехи, за да мислят купувачите на млякото, че го вземат от селяни ступани, а не от прекупвачи, които, може би, наливт вода в млякото, или по друг някой начин го продават; а за продаване киселото мляко обличат македонските си дрехи, защото на софиянци се било втълпило в главата, че шопите не могат да подквасват добро мляко; това го правят македонците". предполага се, че това е информация, предоставена от носителите на самия говор, а не от записвача Гъбюв.

изобилстват метонимичните словообразувания като в съвременния жаргон: йечмейнца "бира", зелкар "глупак", зелка, каун "глава", ке кльопаш по каун "ще ядеш бой (по главата)" и т.н.

има едни много особени образувания, които са въз основа на подразбиращи се рими: например пенисът е наречен Никола, защото според обяснението на самите дюлгери това се римувало със "со глаата гола". а пък на евреите викали Андреа, защото те обикновено носели дълги бради, а името "Андрея" се римува с "да му се ***** в нея (в брадата)" - извършването на разни отделителни дейности в брадата (во пачешката) явно е обичаен елемент на дюлгерските ругатни от този говор, както личи от много записани такива.
спомням си смътно, че жаргонни наименования, създадени около рими, имаще някъде и в английския ученически жаргон, само че там май беше обратното: самото стихче е жаргонният израз, а се подразбира книжовната дума.

Чилев е записал и езика на двама дръндари (що за занаят е това?) от македонското село Ляхово, където на всичкото отгоре говорът се характеризира с едно "източнобългарско" потъмняване на гласните. думите от този говор са по-малко нтересни, но заслужава отбелязване, че слънцето се нарича Цветан или Цвятку: "Йизмъкнъ съ цветанъ" - "Изгря слънето". Това напомня за гореспоменатите дюлгери, които пък наричат слънцето Райче или Райко (Хорбат би казал, че това е бог РА).
интересна метонимия в дръндарския говор има в названието пищялкйъ, което значи "свещенослужител". Ако трябва непременно да се уточни дали става въпрос за поп или за ходжа, се казва: "трухалски (турски) пищялкйъ" и "пусначки (християнски) пищялкйъ".

най-интересни са езиците на битолските просяци и слепци. в тях доста неща са напълно нови словообразувания, които не напомнят нито на български, нито на някой от съседните езици. бройната система също е странна и смътно напомня за галската, запазена в днешния френски, и за тази на "някои примитивни племена в Африка" по думите на Чилев:

1= ешкен

2= цван

3= тран

4= чеклик

5= полкандик

6= полкандик и ешкен

7= полкандик и цван

8= полкандик и тран

9= полкандик и чеклик

10= кандик

20= цванкандик и т.н.

тази система е съобщена едновременно от Чилев за битолските слепци и (с малки вариации) от Гълюв за македонските просяци в София. последният обаче добавя, че просяците имали особена дума са сто - кинта (да ви наполмя на нещо?) и за хиляда - мегла.

засега толкова, но има още много интересен материал, който мога да споделя с вас в дискусията, която се надявам да се разрази.

my soul swims gently in her pool