за тайните говори:

1. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, книга XII, 1895, Книжовен отдел, д-р Ив. Д. Шишманов, "Тайните езици у славяните" от В. Ягич", стр. 15; представяне на студията на В. Ягич; в допълнение към нея - известните дотогава сведения за тайни езици в българските земи, за които Ягич не е имал информация.

2. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, книги XVI и XVII (в 1 тяло), 1900, Научен отдел, Дял историко-филологичен и фолклорен, Петко К. Гъбюв, "Принос към българските тайни езици", стр. 842; П. Чилев, "Тайният език на слепците в Битолско", стр. 876.

Из дебърския дюлгерски таен говор:

ярчосам - падам;
жнияч - сърбин;
клинча - живея;
поснак - българин;
фаркосувам - умирам;
райче - слънце;
окалница - джамия;
океням - оставам;
дивам - знам;
доклешча - докопам, вземам;
поснак - българин;
драпам - чета;
муклес - мълчание;
левам - вземам;
топчиня - глава;
курна - лъжа;
мулям - казвам;
бацари - опинци;
жугла - въшка;
не бомкает - не струва;
гурам - вървя, отивам;
гюфтам - ям;
дивам - знам;
жабар - западноевропеец;
жбарнат - смахнат;
зелкар - глупец;
доклешчам - докопвам, вземам;
камносува - има;
дикляч - просяк;
жилам - работя;
джепосам - грабя, крада;
гяло - дете;
гащелица - къща.

Редактирано от Cинeвa на 14.05.05 03:43.