Може би някои от моите постинги са провокирали този въпрос. Аз твърдях, че първата основна характеристика [Балкан-1] на балканския езиков съюз е "еднаквото изразяване на родителното и дателното отношение". Това нещо се среща само по Нашенско, доколкото знам, но може да го има и другаде.

Фразата "еднаквото изразяване на родителното и дателното отношение" може би трябва да се уточни - става дума преди всичко за имената (а не за местоименията), освен това следва да се разбира и като "възможност за еднакво изразяване на родителното и дателното отношение" или "стремеж (тенденция) към еднакво изразяване на родителното и дателното отношение".

Наистина формата "кому" изразява само "дателно отношение", но тя е форма на въпросително лично местоимение, при това твърде архаична. Доста отдавна, още в пра-славянски или даже по-отдавна, "същинският" родителен падеж при личните местоименията е подтиснат от притежателните местоимения. Така че за "родителното отношение" се е питало с "чий" (също архаична дума, но съживена), което не е родителен падеж на лично местоимение.

А "възможността за еднакво изразяване на родителното и дателното отношение" се доказва от съвременната продуктивна форма "на кого", която еднакво замества и "кому", и "чий". Отклонение: Кратките дателни форми на личните местоимения също така еднакво изразяват родителното и дателното отношение.

А пък "стремежът (тенденция) към еднакво изразяване на родителното и дателното отношение" се доказва от архаизма (в една или друга степен) на формите "кому" и "чий".

Аналогични неща могат да се намерят и в новогръцки.

Редактирано от Xpиcтo Taмapин на 03.05.05 17:11.