Първа забележка. Някои твърдят, че всички езици по света са фонетично близки в смисъл, че анатомичният говорен апарат на човека е приспособен да произнася много по-голяма палитра от звуци и само една малка част от възможностите му се използва във всички езици. Това говори, че общ праезик на всички днес говорени езици (да го наречем условно "език на Ной") съществувал, и то не толкова отдавна. По времето на "езика на Ной" може би са се говорели и други езици, но те не са оставили потомци ("потопът ги е отнесъл"), а за тях напомня добре развитият ни говорен апарат, както и някои езици от южна Африка, които са "изключения, потвърждаващи правилото".

Втора забележка. По-добре е понятието "фонетична близост" между езиците да се разглежда насочено, а не обратимо. Например, арабин лесно научава да говори български без акцент, но на българин трудно се удава арабски.