Може да се каже, че в лингвистиката думите "език" и "диалект" се употребяват като синоними. По подобен начин, понятията "множество" и "подмножество" в математиката са синоними, понеже всяко подмножество е множество и всяко множество може да бъде подмножество.

Това дали някой език/диалект ще се нарече език или диалект си е предимно политически въпрос.

Тук все пак ще се опитам да дам независим критерий, основан само на лингвистиката.

Кой термин да употребим, "език" или "диалект", според мене зависи от контекста.

И българският, и македонският книжовен език в някакъв контекст могат да се нарекат "езици". Например, в учебник по български език, в учебник по македонски език, в английско-български речник и т. н.

Да се спрем на последния пример: английско-българския (или българо-английски) речник. Когато там се дават британските, американските или австралийските варианти, то не става дума за отделни езици.

За да се разглеждат българския и македонския като диалекти, трябва някой да издаде английско-български (например) речник, където да са представени и двата книжовни кодифицирани диалекта - софийския русофилски диалект и скопския сърбомански диалект.

Ако искаме македонският език да се разглежда като диалект на българския, македонския не трябва да се игнорира, а равноправно да се представя в речници и учебници. Засега като че ли само етимологичният речник е такъв.

Още един пример. Да допуснем, че някой англоезичен лингвист-славист знае основните славянски езици (български, руски, сръбски, полски, чешки) и получи поръчка да напише учебник (или учебници) и речници за тези езици. Той би могъл да избере един от двата подхода. Първо, би могъл да разглежда всеки език поотделно и за всеки език да напише учебник и речник. И второ, той би могъл да предпочете да напише общ учебник по славянски език (и речник), където тези езици са представени общо. Общите черти се описват само веднъж. За общите думи има по една статия в речника. Е, при втория подход езиците български, руски, сръбски, полски и чешки биха могли да се нарекат диалекти на славянския език. Така, например, би се спестила около половината от необходимата печатна хартия, но доколко този труд би имал практическо приложение, е друг въпрос.