Много неща са обяснени в предишните постинги. Стана ясно, че на въпроса "Защо?" по принцип не може да се отговори. На въпроса "Кога?" може приблизително да се отговори - изменението е настъпило в последните 800 години. На въпроса "Как?" донякъде също може да се отговори: старото полско меко "р" през междинна форма "рж" (запазена и досега в чешки) преминава в "ж" (или глухо "ш").

Промените на меките съгласни са едни от най-честите, които се случват.

Друг подобен пример от полския език е явлението "дзекавизъм", общо и с белоруски) - старите меки "т" и "д" преминават в меки "ц/дз" ( или "ч/дж").

Други примери от славянски: първа и втора палатализация, измененията на прастарите йотирани съгласни:
- йотирани "т" и "д" (в "щ" и "жд" в български, в твърди "ц" и "дз" в полски);
- йотирани "м", "в", "б", "п" преминават в "мл", "вл", "бл", "пл";
- йотирани "с", "з" преминават в "ш", "ж".

Други примери от западно-българските диалекти: "грозге" от "грозде".

Примери от новогръцки: "хорио" (село) може да се чуе като "хоргьо", "мя" (една) може да се чуе като "мня".

Примери от новолатински (романски): "-ti-" пред гласна преминава в "-ци-".