Да, прави сте.

Споменах тази дума, понеже някои погрешно я причисляват към прабългарските, а тя си е чисто славянска.

Думата "обич" е сродна с "обиквам", "обичай". Представката е "об-", а коренът - "-вык-".

В позиция след "б" звукът "в" изчезвал, както и в "облак" (*"об-влак"), "облечен" (*"об-влечен"), "област" (*"об-власт").

Коренът "-вык-" е същият, както в "навик". Има дълга нулева огласовка. При нормална о-огласовка се получава коренът "-ук-", както в "неук", "наука", "уча", "обучение".

Звукът "к" преминава в "ч" по правилото за първата палатализация в славянски.

И тъй, началното значение на думата "обич" е "привикване" (или пък "висша степен на обичай"). Вероятно думата "обич" си е променила значението поради вечното неразбирателство между поколенията. За илюстрация ще приведа следната

Приказка за обичта

Жално хленчи пред майка си мома Грозданка: "Не го ща, ма мале, Стойко биволаря, искам Стайко гъдуларя! Стайко гъдуларя любя аз, ма мале!"

Дума й на мома Грозданка старата й майка: "Тейко ти както е рекъл, дъще, тъй ще стане. Не иска и да чуе тейко ти за Стайко гъдуларя. И е дал вече дума - обещал те е на Стойко биволаря. Пък ти недей да се кахъриш много - ще се обикнете със Стойко. Тя, обичта, с времето си идва!"

Превод на последните думи на Грозданкината стара майка: ".. - ще привикнете един към друг със Стойко. То, привикването, с времето си идва.

Задомили Грозданка за Стойко. Родили им се дечица. Добре се грижел за челядта си Стойко. Домилял й Стойко на Грозданка. Не се сещала тя вече за Стайко гъдуларя. И по едно време си рекла: "Право думаше мама, че обичта с времето си идва. Сега вече Стойко обичам, Стойко аз любя."

[Извън темата] Препращам Ви към един

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите