Нямам детайлна представа какъв е бил правописът на Найден Геров.

Сегашната ни буква "я" е взета от руската традиция, а там в една буква "я" са се слели две по-стари букви, малкият юс и йотираното а, които в руски звучат еднакво. Пишете, че Найден Геров последователно употребявал буквата "я" вместо стария малък юс и със звучене "е". А как тогава Найден Геров е означавал йотираното "я" (например, крайните гласни в "буря" и "воля")?

Доколкото знам, Марин Дринов е формулирал един принцип, който аз поддържам: правописът да се архаизира само там, където това изглажда съвременни (отпреди стотина и повече години де) диалектни различия. Съгласно с този принцип, въвеждането на малкия юс (например, под руската форма "я") не е оправдано. Възприети са били големият юс и ят (е двойно).

Ваш цитат: "а това, че се е светнал за косвените падежи... аз дори не предполагах че има такова животно в езика ни."

Вероятно става дума за това, че Найден Геров различавал именителен и косвен падеж в много повече случаи, отколкото това се прави сега.

Сега в нормативния език се различава именителен падеж само при членните форми в единствено число на имената от мъжки род с основа на "о" (пълен и кратък член). Това правило е съвсем изкуствено и представлява изтезание за езика ни.

По времето на Найден Геров, славянофилството от една страна е било на мода, а от друга страна не можели да си представят славянски език без падежи. Опитвали се да ги въвеждат, че и досега има следи от онези извращения.

Вероятно Найден Геров е различавал именителен и косвен падеж и при имената от женски род: "вода" (им.п.) и "водж" (косвен падеж, написано с голям юс). Но според мене не е бил прав.

Наистина в някои диалекти има форма "водъ", при това с ударение на "ъ" и без връзка с явлението "редукция на неударените гласни", а с ясна връзка със старата винителна форма. Но тази стара винителна форма "водъ" просто е станала "обща форма" и се употребява и в именителен падеж: "Вудътъ й студенъ". Ами например и в испански и френски след разпада на падежната система новата обща форма произлиза от старата форма за винителен падеж. Затова, бих приел, например, допустимост и на двете форми "вода" и "водъ", но не приемам изкуствено правило, което да определя коя форма кога да се употребява. Така както призовавам да се отмени изкуственото правило кога членът да е пълен и кога кратък - употребата на двете форми следва да си е по преценка на пишещия или говорещия.