Корена на "любов" си го има със същото значение открай време и той е бил нещо като "leubh". Освен в славянски го има и в германски (love, liebe и т.н), санскрит (lubhyati) и др. Интересно е , че на скандинавски любов е "алска"-още една дума със същото значение, която съществува и в славянски.

Думите от латински и гръзцки произход са предимно от областта на науките и абстрактното мислене и поне за българския за заети след 1800 г. Има и по стар слой заемки от контактите между романизираното анселение на балканите и салвяните-предимно от битов характер - оцет, комин и т.н. - имаше преди дискусия по въпроса.

Останалта част от въпроса, честно казано , не я разбирам- какъв изток и какви думички прескачат?

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...