Благодаря за отзивите.

По първия въпрос: Ако става дума за предлога, то според мене измененията са протичали в следния ред, като всички написани букви са били звучащи:

ΔΙΑ -> ΔΓΙΑ -> ΓΙΑ -> ΙΑ

или

ДIА -> ДГIА -> ГIА -> IА

Делтата и гамата са проходни, разбира се. Само два от вариантите се срещат писмено - първият и третият. Третият разширява обсега си дотам, че сега да пишат ГIANNH, където буквата гама никога не е звучала.

Според мене, и сега може да се чуе произношение ΔΓΙΑΒΟΛΟ (или ДГIАВОЛО). Българско ухо трудно ще идентифицира началните проходни съгласни и е съвсем възможно българин, дори от Източна България, да възпроизведе ГЯВОЛ.

По втория въпрос: Като ме подсетихте за предлога, си помислих, че може би няма новогръцки говори (съответстващи на източно-българските), където такива изменения на съгласните да липсват.

Но все пак, дали изобщо има общи изоглоси между българските и гръцките диалекти - това ми е основният въпрос.

Пример. Потъмняването (редуцирането) на неударените гласни е характерно само за източните български говори. Чувал съм произношение "суми" вместо "псоми" (хляб). Та кое е вярното или поне най-вероятното според Вас?

А) "суми" или "псуми" може да се чуе навсякъде. Произношението "псоми" се крепи само на културната традиция.

Б) "суми" или "псуми" наистина се среща само в отделни гръцки диалекти, но този процес на редукция няма нищо общо с аналогичния процес в българските диалекти и изоглосите не си пасват.

В) Тези процеси са аналогични и взаимно повлияни и изоглосите си пасват.