Ето какво открих след твоята идея:

"Напоследък съществува тенденция във всички западни езици, които използват латинската азбука, терминът чигун да се пише както употребяваната в Китай латинска транскрипция: qi gong. Това уеднаквяване създава удобство за интересуващите се от съответната литература.

В някои преводи от руски на български автоматично се заимствува и старото руско наименование на термина: “цигун”. Руската преводаческа школа има голям принос за запознаването на славяноезичните народи с китайската култура, но както всяка транскрипция, и руската си има своите недостатъци.

Вариантът на названието “цигун” е неприемлив и то не само от фонетична гледна точка, понеже става дума за най-ясното “Ч” в китайски език, за разлика от другите най-различни звукови комбинации на тази фонема. На кирилица би трябвало да се изписва “чигун”, както е максимално близко до китайското произношение. Много от съвременните руски автори вече сами чувстват неудобството на “ци” и го заменят с “чи”.

И тъй като:
“Чи” означава енергия, с която е изпълнена космическата, земната природа, човекът и другите живи същества. “Гун” е съкратен вариант на “гун фу” (на български известно като конфу) и има смисъл на умение, майсторство, придобито през свободното време. Буквалният превод на чигун е: “енергия и време”, а съдържанието е: умение да се увеличава и прилага енергията, което се постига с течение на времето чрез трениране и постоянство" - ще го пиша Чи-гун

Остана проблемът с жен-шена