мисля, че още първия от стоте пъти, когато повтори теорията си за Олимп, ти обясних някои неща:

първо, това, че в езика на съвременните гърци скоро появилият се звук "б" е започнал да се отбелязва с МП, съвсем не значи, че в старогръцкия МП се чело "б". думата OLYMPOS e засвидетелствана в този си вид още в старогръцки, и едва след това е минала в езика на съвременните гърци.

второ, когато един народ създава или заема от другаде фонетична писменост, той я приспособява към звуковете в езика си по възможно най-простия и лесен начин. защо древните гърци ще изберат да отбелязват един звук с две букви, а именно "б" с МП? каква е логиката в това? за старогръцкия звук "б" си има буквата В "бета". Няколкостотин години след възприемането на азбучното писмо старогръцкият звук "б" се видоизменя във "в" и така звукът и буквата В минават в средновековния гръцки и в новогръцкия. В последния обаче "п"-то в съчетание с "м" пред него започва в един по-късен момент да се озвучава и преминава в "б", тоест получава се съчетанието "мб". То в някои случаи (начало на думата) преминава в просто "б", а в други си остава "мб". Такава е ситуацията в гръцкия днес и така се е взело "новото" б, което го е нямало по-рано. Затова на новогръцки името на Олимп ще се прочете "олимбос" или (в по-небрежния език) "олибос". Обаче на старогръцки първоначално се е чело както се е писало и OLYMPOS е било "олюмПос".

Трето, заемките от един език в друг минават най-често от уста на уста, в речта, а не от това, че някой прочел някъде нещо (при това как го е прочел на писменост и език, които изобщо не разбира)? Ако българският език заеме нещо от китайски, това ще стане устно, с помощта на речта на живите китайци, които живеят у нас, а не от неправилно четене на йероглифите, не мислиш ли?

И четвърто, което е малко оф-топик: "дифтОнг" се нарича един гласен звук, който по време на произнасянето си променя своето учленение и се превръща в друг. Тоест, дифтонги са ОЙ, АЙ, АУ, УА и подобни. за съгласни "дифтонг"не се използва, още по-малко пък когато става въпрос за букви, а не за звукове. Ако искаш да кажеш "един звук, който се пише с две букви", по-добре използвай "диграф", щом си решил да впечатляваш хората с купешки думички, които не разбираш добре.

my soul swims gently in her pool