Казват, че в японския език има деление между мъжки и женски говор, което поне на звук дава впечатление, че говорещите бързо и след свои японци и японки говорели на два отделни езика. Нямям преки впечатления, но твърденето фигурира в повечето описания на езика.

Семейството ни е смесено, та кога детето се умеше да говори, аз му говорех главно на един език, а майка му -- на друг. Известно време то мислеше, че всички останали мъже говорят моя език, а всички останали жени -- тоя на майка му. За котака не беше сигурен и опитваше ту единия език, ту другия. Той котакът като окомуш човек и единият, и другият разбираше (кога му угаждаше, де), добавяйки към объркването.