Аз разбирам нещо като:
Примери в българския: тичащ човек, тичащият човек, тичащият към мен/по улицата човек; падналите листа, падналите по земята листа. Подобно на прилагателните имена и на други части на речта в тези случаи прилагателните се съгласуват по род и число със съществителното, което поясняват; от друга страна, самите те могат да приемат допълнения и обстоятелствени пояснения - подобно на глаголите. Морфологично проявяват характеристики, типични за прилагателните; синтактично - и за прилагателните, и за глаголите.

А ето един пример, който показва как не трябва да се превеждат буквално с нашите си термини някои неща, а трябва да се обясняват, защото може да настане объркване - масдар може и да е отглаголно съществително, но може и да е инфинитив, и герундий, тоест като употреба покрива и функциите и особеностите на нашето отглаголно съществително, но и функциите и на други части на речта и синтактични конструкции.

Арабска филология се приема с англисйки, от което следва, че не би трябвало да имат проблем със субстантивизацията и адиективизацията, както и мастарите. Много добре ги обясняват тия неща в часовете по граматика, така че почти няма нужда да се учи от учебник :))