Разбира се, че е най-естественото нещо да говориш на родния си диалект, но това се отнася само за първосигналните особи.
За хората, които държат на правилността на говора си, това не важи.
Значи можеш да излезеш между хората добре облечен, изгладен, с лъснати обувки, ако държиш на външността си, а в същото време не можеш да излезеш от диалекта, с който си свикнал от детство.
Значи си чул от баба си на село, че произнася "феФруари" и цял живот така ще го произнасяш? И ще си горд, че говориш "на родния си диалект"?

А това, че журналистите се гаврят с езика ни, струва ми се съвсем не е от желание да се гаврят целенасочено, а просто са си неграмотни и имат жалка говорна култура.
Не съм съгласен, че може от ефир да звучи "На бойното поле пристигнаха 5 камионИ с общо 103 войницИ " и това да бъде обявено за правилно.
Не съм съгласен, че от ефир може да звучи "Вот на не-доверие", "Премиерът отпътува за Лон-дон" и това да се счита за правилно.
При наличието на утвърдена дума "прекарване", масово да се употребява инфантилно-срамежливото "Приятно ИЗкарване". Какво, господи, да изкарваме, говедата ли?

"Мъдрецът се ражда, за да се самоусъвършенства, глупакът - само за да умре..."