Прекрасен постинг, лаик!!! И без Enter, защото това е поток на мисълта, която уж толкова била липсвала напоследък.

Обаче ... не си съвсем прав :))

Първо за темата за персонажите. Въпросът беше за исторически персонажи, което автоматично се асоциира с държавници, управници, национални герои, пълководци, въстаници и т.н. Отвори който и да е учебник по история и виж как главата за културата по еди-кое-си време е накрая и е най-кратка. Просто това не е основният предмет на историята, тя анализира малко по-друг тип личности, които имат други качества - друг тип ум, борбеност и т.н. А за учения или човека на изкуството, особено в исторически план, е било важно да може да се затвори в кула от слонова кост и да твори и създава.
И за Че си абсолютно прав, само че все пак - не можеш да отречеш, че е пич, че образът му (донякъде изкуствено създаден) излъчва афродизиак, както и всеки образ на победител, какъвто е и Наполеон до едно време.

А по въпроса за четенето на книги много хубаво го е казал Рей Бредбъри в "451 градуса по Фаренхайт", аз по-добре и да искам не мога.

"Under the blooming chestnut tree
I betrayed you and you betrayed me" 1984

Редактирано от Лил на 28.10.04 10:29.