Хм, любезни колеги, да не ви е уроки, но май целия клуб История се е преместил тука. Е, защо тогава да не се обърнем към Учителката на народите и да чуем какво ще каже тя по въпроса. Сигурно ще попита Улфи в коя именно епоха мисленето е било на мода? Коя именно властническа група не е гледала всеки, който се е опитвал да мисли, със смесено чувство на ужас и отвращение? В кои точно времена мислещата прослойка е била преобладаващата част от населението или, хайде, да не е преобладаващата, но все пак някакъв значим процент спрямо плюскащата тълпа? Та мисленето е един много труден процес. Той изисква база, създадена в резултат на многогодишни усилия, необходимо е да се развият способности с цената на доста лишения, отделно, че е нужен някакъв минимум предпоставки, та да може да има условия въобще този процес да започне. Историята, напрягайки поотслабналата си памет, надали ще успее да си спомни някое от отминалите времена да е предоставяло по-добри възможности от днешното. Та нали съвсем неотдавна, около двайсетте години на миналия век, за ПЪРВИ път в човешката история една сравнително ГОЛЯМА маса хора успява да достигне относително БЛАГОПОЛУЧИЕ - в САЩ. И ето, когато в резултат на едно истинско историческо чудо, каквото е възраждането на Европа след два последователни опита за самоубийство, това благополучие плахо се е докоснало и до нас, ние започваме да се вайкаме за духовността. И, впрочем, като говорим как загива духовността у децата ни, защо не погледнем най-напред себе си. Една мъдра японска поговорка твърди, че възпитанието на децата започва с раждането на техните родители. В клуб История Мелиса пусна една тема за личностите, които ни възхищават. Колцина от вас, уважаеми колеги, посочи като свой кумир някой велик учен, писател, художник, композитор? Колко пъти бяха споменати имената на Нютон, Галилей, Айнщайн, Ломоносов и десетки други, по повод на които някой беше казал, че ако махнем 100 души от историята и се озоваваме в пещерите? Нещо не срещнах имена като Моцарт, Шекспир, Пушкин, Леонардо. Макар и в рамките на шегата, разбира се, жените твърдяха, че не биха отказали на Че, който едва ли е нещо повече от обаятелен политически гангстер, а други съвсем сериозно се възхищаваха от Наполеон. Но именно по негово време, докато хора в сини униформи убивали и били убивани от хора в червени и всякакви други униформи, някакъв неизвестен италианец, на име Александро Волта, се мъчил с едно примитивно устройство - и най-сетне бледосиня искричка прехвръкнала от единия към другия електрод. Електричество, дами и господа, благодарение на което аз мога да напиша, а вие - да прочетете този предълъг и отегчителен постинг. Нима той и подобните нему не са по-достойни за възхищение?
Да не си помислите, че ви укорявам или, не дай Боже, ви съдя по някакъв начин. Историята, макар и с половин уста, всякак ще си признае, че не е най-справедливата наука, защото отразява живота, какъвто е, и се пише и разказва от хората, каквито са. И накрая, с майчинска опрощаваща усмивка, тя ще ни напомни, че ВСИЧКИ поколения преди нас са били убедени, че младите ще затрият света.