Нито съм стара, нито съм професор... Надявам се, че ще че има...ами още известно време. Поне още 30 години. Книгите са моята любов, страст, паралелен свят. Имам семейство, работя като преводач... Като такава не мога (по разбираеми, надявам се, причини) да мечтая за къща в "Бояна" (например), лъскава кола или ...да кажем, частно училище и детска градина за децата ми. )Май и не го искам). Но това не ме прави нещастна!!! Аз имам Вселената! На хартия. Не мога да чета от монитора (няколко пъти си свалях книги, но ми е мъчително четенето...). Крада време за четене (по аналогия с Изповедалнятя на "Биг Брадър" нашата тоалетна отдавна се нарича "Читалнята"). Крада от съня си, от питателната храна за децата (що пък да не хапнат един индийски ориз, зокато аз чета Кундера, така и така нямаме вода...). В момента чета "Ян Бибиян". Детето трябваше да го прочете преди две годиии, защото в учебника им имаше 10 реда от книгата. Да, ама тогава му беше скучна. Сега му е любопитна. Четем Елин Пелин заедно, смеем се заедно, обяснявам думи от типа на "павурче" и "стомна".... Друго исках да кажа Любовта към четеното се създава в семейството. Училището наполедък като че ли я убива.... Или поне не я насърчава. А Литературата винаги ще я има. Поне докато ме има мен... Поне още 30 години, ако даде Господ...