Знаеш ли какво ми припомни това?!? Вече не помня в кой курс учихме "Славянски литератури" (вероятно - в трети). Имахме над 70 автора за четене, поне с по едно произведение. Конспектът обхващаше цялата чешка, полска и сърбо-хърватска литература!!!! Ужас. Поезията - хубаво, ама Сенкевич, Прус... И колко още... Учех заедно с двама колеги - младежът учеше сърбо-хърватска, девойката - полска. Аз - чешка филология. Тогава подходихме страшно рационелно към проблема. Всеки четеше произведенията от "неговата" си литература, водеше записки, после се събирахме и си ги преразказвахме. Всеки вече беше учил по нещо за тези автори в специалността си. Взехме си изпита с шестици.

Но не е нормално изискването от днес за утре (ако това е вярно) да прочетеш велико литературно произведение, че да можеш и да ръзсъждаваш по него. Не и ако преди това не е разглеждано, четено, обсъждано. Специално за "Дон Кихот" има толкова произведения на изобразителното изкуство дори...

Апропо, аз никога не съм гледала филм за "Дон Кихот" (имаше нещо по "Холмарк", май)... Дали става за нагледно обучение?