|
Какво трябва да знаеш, за да изведеш етимологията на някоя дума? Общо взето, от това, което прочетох тука досега, нещата опират до фонетика и лексика. Само че - това са двете изключително несигурни лингвистични области (заедно със семантиката - изненада ли е? :))
Занимаващите се с етимология залагат на нещо толкова изменчиво - съобразно различните носители на езика, съобразно различните полета на езикова дейност. Какво става, когато учим чужд език - учим граматиката, лексиката е ненаучаема, произношението - също (диалекти, социолекти и прочие), всички са учили чужд език; дори и собствения си език не знаем откъм лексика, има езици, в които хората изпитват затруднения да се разбират заради диалектите (извинета, ма на македонци доста трудно им разбирам и току питам за някоя дума какво точно значи). Докато, например, от гледна точка на синтаксиса, нещата са малко по-сигурни.
Та така - защо турският и българският са от различни езикови семейства? Защото морфологията и синтаксисът на тия семейства са различни. А те все още не са проучени, докато някои хора се занимават с доста по-сложните фонетика и лексикология.
Защото единият е аглутинативен, а другият - флективен.
Защото наставката за множествено число в турското аркадашлар, не е -ар, а е -лар; следователно, това -ар няма общо с наставките за множествено число в някои европейски езици.
Защото в тюркските езици глаголът е на края на фразата, а в индоевропейските глаголът е на второ място (спрегнатият глагол).
И така нататък.
И не е чудно, че в някои страни по света хлябът се прави от зърната на пщеницата, нито, че кравите по някои краища дават и мляко :))
Та има и причини, поради които лингвистиката има много по-малко общо с историята, отколкото с логиката, математиката и дори психологията :))
|
Граници на етимологията
