|
Говорихме си с едно приятелче (аn acquaintance of mine)  за описания на езици в художествената литература. Има няколко много известни като newspeak на Оруел например.
Ето и един хубав цитат от Борхес:
Думите в аналитичния език на Джон Уилкинс не са нелепи произволни знаци; всяка буква в тях има смисъл, както буквите в Свещеното писание са имали смисъл за кабалистите. Маутнер изтъква, че децата биха могли да научат тоя език, без да знаят, че е изкуствен; по-късно в училище те ще открият, че това е и универсален ключ, и тайна енциклопедия.
След като обяснихме метода на Уилкинс, ще трябва да разгледаме и един въпрос, който не бива или трудно може да се пренебрегне — за достойнствата на системата от четиридесет разряда, която е основа на езика. Да се спрем на осмата категория, категорията на камъните- Уилкинс ги дели на обикновени (кремък, чакъл, шиста), полускъпоценни (мрамор, кехлибар, корал), скъпоценни (бисер, опал), прозрачни (аметист, сапфир) и неразтворими (каменни въглища, хума и арсеник). Деветата категория е почти толкова смущаваща, колкото и осмата. Тя ни разкрива, че металите биват несъвършени (цинобър, живак), изкуствени (бронз, месинг), отпадъчни (стружки, ръжда) и естествени (злато, калай, мед). Красотата спада към шестнадесетата категория; тя е издължена живораж-даща риба.
Тези мъгляви, неверни и излишни сведения напомнят за класификацията, която доктор Франц Кун приписва на някаква китайска енциклопедия, озаглавена „Поднебесна империя на благонамерени знания". В чудноватите й страници пише, че животните се делят на: а) принадлежащи на Императора; б) балсамирани; в) дресирани; г) прасенца сукалчета; д) сирени; е) митични; ж) скитащи кучета; з) включени в настоящата класификация; и) буйствуващи като обезумели; к) неизброими; л) нарисувани със съвсем тънка четка от камилски косъм; м) и други; н) току-що счупили ваза; о) наподобяващи отдалече мухи.
Има и други. Не съм любител на Толкин, но знам, че и той е правил нещо такова.
Някой нещо друго да се сеща?
|
Езиците в литературата
