Да произнесе някой "кюнец" и да сравни "к"-то с това в "карта", да кажем, и ще види отде е "ц"-то, да си представи и че след и пред к-то има силен преден вокал/полувокал (йота още по-сигурно).
В староирански освен това има ath-ir, срв. pat-er, fath-er (-er-, както и -ik-/-n-ik- са достатъчно познати наставки. Всеки, който се занимава с произход на езиците, в случая би трябвало да си спомни и в латински, и в гръцки, за достатъчно показателни изключения в граматичния род на някои имена на същества от мъжки пол, най-вече ролеви - вкл. "владика" в старобългарски.
А за къща, ако се наложи, и с Haus ше докажа, че са свързани (па и дравидски примери мож да дам, а и арабски - и тя стана, та се не видя...), ма не е в това въпросът (освен това, има доста думи в славянските езици; + кът, кът-ник, с-кът-авам; gut; т.н.).
Колкото и да ни е неприятно, ако сме още на този етап (а не трябва да сме), ще трябва да се връщаме към младограматиците за някои неща, щото и експерименталните фонетични упражненийца показват неща, които са си били ясни отдавна. Освен това, съвременната лингвистика има доста по-големи възможности - поне по отношение на статистически и формални методи. Ако може, някой да ми обясни защо се занимаваме в момента с произхода на еди-що си?