С нозе от ход и лутане подсечени
по урва качвах се една.
Внезапно в камъняка там напечени
змия отровна ме клъцна.

Но зъбите изляха на обувката
ядът си лют, неизлечим.
На халос й отиде ней цалувката,
останах читав, невредим.

Пребих, стъпках змията отватителна
и пътя си поех без шум...
Аз знам влечуга друга, зла, язвителна,
срещал съм я на моя друм.


Тя неведнаж хапала е краката ми -
и с колко ярост, злъчка, бес!
Но тя е болна - жали я ногата ми,
и аз я не стъпках до днес.


Изпитвам християнско състрадание
към таз озлобената гад,
и мисля, колко мъка, бол, страдание
ней струва всяк изригван яд.


(Певец безвреден, тих, и брат на слабите,
не съм помислил нивга аз,
че бих дигнал у змиите, у жабите
такъва идрофобски бяс).


О, господи, във таз душа изгризана
от злоба - твоя мир всели:
калаврата ми цяла е пронизана
от толкова зъбчета зли!


Какво пове4е да добавя ! Вазов винаги е прав !
Така 4е нека сме снизходителни и проявим христианско състрадание...

Cupitor impossibilium

Редактирано от mellisa на 25.07.04 14:44.