"В старобългарски думата iензыкъ има три значения:
1. Език (орган);
2. Език, реч;
3. Народ, племе;

Именно от третото значение на "език" (т.е. народ) се развива и терминът езичество, т.е. народоверие, народна традиция, народна религия - родна, а не чужда (като християнството). И дълго след християнизацията на българите езичеството остава именно народна вяра - на обикновения народ - докато християнството е било религия на аристокрацията, на елита, възприета само за да се разграничи той по-ясно от простолюдието."


Взето от

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите