Тези "крехки и илюзорни корени" ги виждам в дискурса, нежели действителното обективно състояние на нещата. Ето:

Давате чудесен научен пример с "шт" и "дж". Да кажем, цитираме го в съответните научни форуми. И какво става? (Оттук нататък гадая!) Става така: македонците отвръщат, че докато със "шт" и "дж" е действително така, те са доказателство не за едновремешна българска, а МАКЕДОНСКА езикова общност, която не македонците отвлекли от българите, а обратното -- българите империализирали за свои цели от македонците. Няма как да не споменат и, че присъствието на "г'" и "к'" в западните български говори доказвало присъствието из България на крупно мокедонско малцинство. Приблизително така се е сложила странната логика на миниатюрната студена война между македонци и българи.

Как ще реагира на това световната лингвистика? (Тук пак гадая.) Ще продължи да бъде неутрална -- "едните твърдят така, другите онака, а всеки аргумент води до по-нататъшни пререкания". С други думи, както е реагирала от Войната до ден днешен. Толкова за безпристрастието и обективната справедливост на световната наука!

Добре -- на студена война като на студена война! Но истинският въпрос пак ирпъква като "защо се стигна до студена война, която при това е гражданска -- вътре в една и съща общност?"

Тук пак съм съгласен с Вас -- в един свят, в който се води такава борба за сърца и умове, че камък не остава връз камъка, България мигна. И не само мигна, ами спа -- цели 45 години. И не само спа, ами и мина на противниковите позиции -- цели три-четири решаващи години!

---

И българският, и македонският национални дискурси са "крехки, с плитки корени". Българският език и народ са били пресъздавани от идеалисти, които "за пет години опитват да обърнат делото на пет векове" през ХІХ в. Оттам, та чак до края на Войната българското виждане за Македония се е радвало на безспорна преднина както в световните научни кръгове, така и из Македония. Но миналото -- минало. Питам се -- какво друго освен един чисто личен балсам може да представляват научните доводи в тази обстановка? Поредният пример, че каквото сам си направиш, друг не може и да си въобрази!

--

Окей, нека оставим учтивата форма -- наловък рефлекс от моя страна.