Ползвам думите "конвергенция" и "дивергенция" свободно, по дилетантски. Сърбо-хърватският език е плод на югославското движение, оформило се още от края на ХVІІІ в. и придобило сила горе-долу по време на българското Възраждане. Донякъде сръбският национален идеолог и езиковед Вук Караджич визира евентуална уния с Хърватия с възприемането на латиницата като успоредна писменост, както и с приемането на латински знаци в сръбската азлука. С други думи, не гледам на сърбо-хърватския език като на плод на конвергенция, а по-скоро като на плод на своеобразен сръбски вариант на руския пан-славизъм.

Хърватският език е толкова древен, колкото и възникналият след Покръстването на българите от Св. цар Борис І български език. Днес хърватите твърдят, че през периода на сърбо-хърватското движение езикът на практика е низвергнат и заместен от сръбския с цел посърбване на хърватите (нещо много трудно изпълнимо предвид очевидните различия, засягащи дори фенотипа, между двата народа!). Така той обеднява откъм съвременни думи именно по време на Индустриалната революция, когато би следвало да се развива с невиждани темпове и остава своего рода експонат в езиков музей. Оттам и жарът за създаване на неологизми тип Дядо Балан като споменатият "зракоплов". С други думи, днес хърватите се виждат като жестоко излъгани от сърбо-хърватското движение.

Сръбският език по това време се развива в два ареала -- единият горе-долу в днешните Черна Гора и Косово, а другият -- из "Шумадийско" (на север от тях). Обединен е в единен език през ХІХ в. след освобождаването на Сърбия от Караджорджевич. Основата на този единен език е именно черногорския (така и наричан), тъй като Черна Гора никога не е поробвана от никого (ни венецианци, ни отоманци) и езикът там се развива свободно, равномерно и в крак със съвременните наука, техника и култура по света. Днес двата езика дивергират вследствие нежеланието на черногорците да останат като единствен несръбски народ в "Сърбославия" и до голяма степен вследствие доскорошното желание на Запада да отнеме земи и народ от управлението на Милошевич.

Що се отнася до разликите между хърватски и сръбски, както и тези между другите езици из бившия сърбо-хърватски ареал, то доскоро езиковедите твърдяха, че единният сърбо-хърватски език е разделен на четири диалектни зони според изказването на думата "което" -- кайкавски, чайкавки и забравям какви още "-авски". Но днес това се разглежда като пореден пример за вредата от т. нар. "политическа коректност" и същите тези езиковеди извъднъж откриват неподозирано богати пластове от разнообразие и различие. В крайна сметка за сетен път се уверявам, че езикът действително е "диалект с армия и полиция", че уж-обективната наука служи на политиката, и че начинът, по който отделните народностни групи се самовъзприемат не само води във всичко, свързано с езика, но е и капризен!

Което ме довежда до македонският език. Ами естествено не можете да преминете на македонски -- това си е отделен език и Вие сте израстнал отвъд границата, зад която се говори. Не съм свидетел на нищо, освен трагикомични опити от страна на българи да имитират македонския. Те са и язвителни и присмехулни, тъй като у нас е прието (дори е задължително!) да гледаме на този език като на изкуствено и вредно творение.

Но той си е език, а за способността му да живее и се развива, както и за подкрепата, на която се радва от страна на говорещите го говори фактът, че не дава признаци на никакво изчезване или изчерпване дълго време след краха на титова Югославия. Прилики с българския -- много, но и повърхностни. Доста над половината речник е различен от книжовния български, а в граматиката има куп субтилни различия, които обричат всеки лекомислен опит за имитация. В македонския липсва дума за "че" (предмет, разгледан в този клуб преди време; казват "дека што"), а други най-често ползвани български думи се видоизменят, напр. "който", "която" "което" "които" (бълг.) -- "коj што", "коjа што", "кое што" "кои што" (мак.). Та докато българщината наистина е оцеляла пет века отоманско и гръцко владичество, из Македония корените й се оказват много плитки и донякъде баш толкова фалшиви, колкото и тези на изкуствено насаждания антибългарски македонизъм.