|
|
| Тема |
 Балан - малко смях |
|
| Автор |
Adanedhel (philomythus) |
|
| Публикувано | 17.04.04 18:36 |
|
|
|
През 1916 година проф. Александър Тодоров - Балан прочел във вестниците, че е уволнен от СУ "Климент Охридски". Изпълнен с възмущение, той изпратил писмо до министъра на просветата:
Господин министре,
С душесмут окосъзрях вещилище във вестопродавците всекидневни, че е сторена изпъдица на самоличноста ми от Вашето просветилище народно поради негодие старешко. Това вля злиногорчило в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувни матерни мръснословия. Защото, ако ме лицесъзрете, ще заключите, че съм душесвеж, сърцемлад и в прекрасно якотелесие. Никакво коленослабие, кръстонемощие, поличби не са ме спохождали. Храноглътните ми желания са като у новобрачни. Гълталището ми, коремието ми и продължаващите ги телесни добавки надолу са в изправност. Сърцетупът ми е нормален, кръвотласъкът е естествен, а любощенските ми подсети непрестанни.
При това младосърдие и якотелесие, бива ли да ме подвергавате на изпъдица?
С настоящето си буквописание заявление Ви моля да не ме изпращате в пенсионно пустовремие, а и в бъднодневие да ме оставите на трудотворни занимания.
Последна доплънка:
Виж, ако става реч за професор Влахов, той, макар че е в ергенски самолипс, изпадна в кръстонемощие и комай в пълен угас на любощенските подсети. Ето защо неговата изпъдица е по-належаща.
Подпис: Проф. Александър Балан
 
| |
| |
| 
|
|
