,а не живият - разбира се

Причината, поради която това не става е, че разговорният език има много вариации. Все едно да озаконим живееме като форма за множествено число, понеже не малка част от тези, за които българският е майчин език го употребяват точно така.
Всъщност в тази идея се крие и проблема, който създаде толкова главоболия по темата за подлога. Защото всички тези бабешки методи, които ни бяха посочени тук, разчитат на усета на човека към езика (тоест на "звучи ми"), а как този усет се се оформил у всеки поотделно зависи от множество фактори, най-важният от които е географския. Опитай се да кажеш на един софиянец, че не е софианец и гледай какво става...
И тъй като "живият" език е прекалено мноообразен и различен, хорта създаат така наречения книжовен език. По стечение на историческите обстоятелства българският книжовен език се основава най-вече на говора около Преслав и Велико Търново.
Разбира се никой не пречи на закърмените с българския език да си говорят както искат. Напротив, когато едно явление в говоримия език заочне да се налага като норма, то бива прието и от книжовния, един от последните примери за това бе -ува-.
В разговорната реч пред теб не стои въпроса кое е подлог и кое е допълнение - езикът вече съвсем се е отказал от обекно-субектните маркери в изречението. Най-голяма крачка към това е било отпадането на падежите. Но така или иначе, както вече писах в предишен постинг, правоговорната норма на книжовния език вече се е съобразила с тенденцията за отпадане на пълния член. Рано или късно това ще стане и в правописната норма.

Та запомнете го това просто и на 100% валидно правило - ако частта на изречението, която ви интересува може да управлява сказуемото, значи е подлог. И никоя граматика или модерен "езикософ" не може да предодврати това.


П.С. Не ме цензорирайте, моля!

Редактирано от pavlin_ на 25.03.04 20:37.