Не смятам, че е възможно душевно здрав човек с обикновена самейна история да забрави родния си език до някаква по-сериозна степен, освен ако е сменил езиковата си среда преди 12--15-годишна възраст.

Да -- ако родният език спре да играе роля в ежедневието, той позакърнява и се поразваля. Така мнозина българи в чужбина са на сбърканото мнение, че ако децата им не престанат да говорят на български, няма да научат приемния език добре. Речено-сторено -- семейството минава на комичен и развален приемен език; гостуващи българи са предупредени да не говорят на български, че да не развалят магията.

Но закърняването и развалата стигат само донякъде. Възстановяването е изумително бързо -- в рамките на два-три часа след "потапяне" в родната езикова среда изчезва акцентът, в рамките на два-три дена изчезва тромавостта с подбора на думи, в рамките на седмица (при нормално общуване) в речника нахлува всичко езиково, пропуснато по време на отсъствието -- мода, нашумели думи и изрази и прочее.

Гореписаното съм наблюдавал пряко в личната си среда, а го потвърждава и личният ми опит. Прехвърлял съм се да живея в друга държава три пъти през живота си. Най-дългият период, през който не съм стъпвал в България е бил едетина години. Брат ми бе роден и продължава да живее в чужбина, с една тригодишна пауза в България. Братовчед ми замина за чужбина на пет годишна възраст и оттогава живее там. Брат ми на пристигане в България говори смешно, но след ден-два става софийско "копппппеуе", та дрънка. Виж, братовчед ми действително е позабравил българския и има силен акцент. Това го мъчи, но пак в рамките на десетина дни (най-дългият му престой в България) той все пак успява да мине за местен човек при по-бегъл допир.

Помня и как покоен емигрант от 1934 г. (сирак-отличник, заминал с държавна стипендия да учи в странство и останал поради Войната) свободно говори родния си език, след като не е стъпвал в България над 50 години и башка е ограничавал връзките си с българи по политически причини.

Та да ме убеди някой, че се забравя роден език е все едно да ме убеждават, че The Final Frontier значи "последното предно ухо".

Да, ама пък и аз редовно попадам на българи, дето баш са "забравили" родния си език! Най-бързото "забравяне" бе осъществено за едно три-четири месеца в края на 70-те години. Лошото бе, че въпросният човек междувременно хич не бе изкусурил приемния език, та си остана безсловесен. Ама преди десетина години той се бил върнал в България, днес си живеел там и -- какво да прави, човекът -- повторно усвоил родния език...

Всички тия "забравяния" са вид кокетничене. "Ето, аз дотам съм срастнат с новата си родина, дотам съм предан на своята високо-отговорна и доходна служба, дотам са ми чужди българският живот и злободневие, че забравих български". Санким, напреднали спрямо жалките туземци в България -- заебали и езика. След ден-два преструването дотяга на "забравилите" и те малко по малко се изпускат на български. Присъщо на такива изпускания е изчервяването, последвано от удивление: "Яа-а! Аз пък откъде ли ми дойде тая дума! Тц, тц, тц..."