Благодаря за интересния постинг! Побиват ме тръпки, като видя заключенията, до които напълно резонно сте стигнал въз основа моите фулминации.

Съзнавам, че рискувам да бъда изтълкуван като искащ хем тъй, хем инак. Но по-горе споменавам, че съм "против" правото на простака да се налага, и "за" "осведомена и образована свобода" в ползването на езика. В темата с правописа бях на мнение, че е похвално да се изучава трудна материя, което не значи, че съм "против всякакви правила".

Застъпвам вижданията, че: езикът следва да се преподава като инструмент за комуникиране -- не набор от правила; че езикът следва да се визира като съвкупност от говори -- не единствен правилен такъв; че на мястото на учените бих релаксирал някои свои виждания с оглед постигане на гореспоменатото. Противник съм на антилибералните забрани и абсолютните истини, и особено на начина, по който те се налагат в училищата.

Не мога да се съглася с нуждата да се изучават голи правила сами за себе си, но това не ме прави техен враг! Смятам, те следва да се изучават като интегрална част от процеса на изучаване на самото изкуство да общуваш с думи и писане. Според мен важното е да се _практикува_ езика -- не да се изучават описанията му.

Ето пример, който дистилира доста от вижданията ми. С приятелка -- учителка по биология, която усилено дава частни уроци -- водихме яростен дебат относно това, дали кандидатстващите за медицина следва да познават материала "до последната точка и запетайка". Тя бе ЗА точно такъв вид знания. И, разбира се, резонно -- как ще се довериш на лекар да те цери, щом той не си знае материала изрядно и дословно!?

Но аз бях за друг вид знания -- тези, при които ученикът вниква в материята така, че да е способен да я възпроизведе и по напълно различен начин. Ако щете, да е способен да пренапише урока. Казах й -- на такъв лекар бих се доверил с още по-голяма готовност, защото -- според изтърканата фраза -- той е претворил материала "творчески".

Получи се пълно несъгласие между нас. "Откъде накъде пишлемета ще ми преписват учебниците, бе?", чудеше се събеседничката на акъла ми. И си бе права -- "колкото и да се умни, това са си юноши, а не -- слава Богу -- хунвейбини"!

"Ама не става дума за хунвейбини, бе джанъм", твърдях аз. "Не съм за някакво арогантно нахлуване в крепостите на схоластиката и тяхното опустошаване. Става дума за уверено усвояване на същността на предмета, което да направи възможно неговото пресъздаване по различен ред -- като своего рода ребус с много решения. Не става дума за неграмотност, за точки и запетаи на неграматични места, а за такива на местата си -- само че не и непременно на тия места, гдето други са ги турили... Не става дума за някакво анархично деконструиране на предмета, а за осведомено вникване в същността му и тази на дискурса му, след което ученикът да е способен да я взъпроизведе свободно."

Тук тя взе откровено да недоумява -- та нима някой би могъл да подреди материята по по-изящен и изискан начин от тоя в учебника? Знаех ли аз колко светила са си блъскали главите да я представят по най-най-добрият и разумен начин там? Че то ако е тъй просто, нека изобщо не си губим времето с учебниците, което разрешава и проблема с точките и запетаите...

Така и не успях да я убедя в каквото и да било достойнство на пукнат мой аргумент...

И все пак, доде ли му времето, знам на чия операционна маса бих легнал. А Вие?