1. Струва ми се, че именно в множеството синоними е силата на езика. Ако и английският да има над милион ли са, два ли са, думи, грамаден брой от тях са синоними. А за да станат приемливи диалектните думи с оглед отваряне на тая тъй да се каже "врата" към обогатяване на езика, следва отношението към тях да се промени от (откровено) забрана спрямо употребата им към приветстване на тази употреба. С тая цел следва да променят тона, подхода и съдържанието на училищния предмет "български език" (на чието ниво така си и остава езиковото образование на 98 на сто от хората) -- да отрекат униформизирането на езика като вредно и да минат към не само релаксирано, а насърчително отношение към "некнижовните" форми и думи.

Един ден нека се надяваме, че вместо днешните присмивки и съпътстващата ги принуда към конформизъм ще се радваме на пъстротата и разнообразието на родния си език, ще сме горди, че по тия показатели той с нищо не отстъпва на водещите световни езици, ако щете ще намираме диалектните говори за възбуждащи и "секси" -- така както днес намираме чуждите акценти и езици...

1а. Във връзка с македонския въпрос -- и _абсолютно_ без да взимам отношение по отровната му многослойна същина или да клоня към една страна или другата -- подобен обрат би бил особено полезен за сближаването на... хм-м... да кажем две популации... които днес са отделни, но които следва да имат избора за евентуално сближаване в европейски условия. В това отношение патрицианският подход (оставяне проблема в пазвите на учените) претърпява пълен крах пред очите ни вече 47-48 години... И щом България е с по-голямата популация, ТЯ дължи красивия жест на по-малката такава, вместо да хленчи и държи на "реципрочност"...

2. Широко ползвам чуждици. Споделям виждането, че те МОГАТ да обогатяват езика. Но споделям и напиращото от 20-30 години виждане, че в даден момент те може да се окажат и пагубни за езика, който ги приема. Май ЮНЕСКО преди десетина години обяви, че цял рафт езици са на път да загинат през ХІХ в. и обвини именно безкритичното заемане на думи и фрази като част от заболяването. В езиковедските кръгове дискурсът се променя -- от толерантност към чуждиците към мнителност, именно въз основа заплахата спрямо езиковия диверситет на планетата. Излиза, че едно време осмиваните като инсуларни езици, враждебни на чуждиците (унгарски, исландски, чеш[хс]ки и др.) са по-борбени. Останалите се стопяват. Един ден Майкрософтскитепрограми ще имат падащо меню с "English (Bulgarian)"...

Отделно, тук може би се намесва чисто естетическото отвращение, което изпитвам като слушам език, препълнен с нововъведени и неуседнали в него чуждици, които вероятно са и криворазбрани. Предполагам, слушала сте например съвременният тротоарен немски..? Е, дявол да го вземе, поне в мойта глава упорито напира мисълта "бе толкоз ли им е калпав езикът; дотам ли се изчерпа изобретателността на над 100 млн. немскиговорящи, че налитат на тез чуждици!?" И това е все пак езикът на Гьоте, езикът, на който излизат първите печатни книги (да оставим Корея, езика й и печатът й на една страна за целите на този аргумент). Представям си как приемат българския и направо ме е срам и пълен с импотентна гняв; а ме е и страх. Страх защото ние нямаме и десета от човешката маса на немскиговорящите, нямаме все пак закръглеността на техния бит и култура и следователно езикогенните ни сили са твърде оскъдни. Щом ТЕ губят битката, какво остава за нас..?

В крайна сметка, пак става дума за ниската езикова култура и недостатъчната езикова самоувереност на средният завършил средно образование българин. Щом в училище не са съумяли да го убедят, че родният му език е страховит комуникатевин инструмент, равен на всички, с които дели мегдан, той упорито ще дири начини да се покаже като "по-отракан" като вкарва чуждици в езика си и оттам -- тоя на околните си.