Относно родовата памет/традиция/история, съхранена във фамилното име, не мисля, че от нея има голяма полза, ако името е смехотворно или навежда на разни асоциации (пропускам широко цитираното Газибаров, но ще спомена любимото си Карабаджаков:) С това изчерпвам темата за еуфонията и преминавам към горещо прегръщаната от мен, макар и все още крехка тенденция за избор на функционално пред колоритно фамилно име. Аргументите: според статистиките, в конкурентна ситуация при (почти) еднакви други данни, се предпочитат хора, чиито имена са лесни за запомняне и произнасяне. Това важи особено за международни ситуации, където едно фамилно име, независимо от наситеността му с родови смисли, не говори нищо в една чуждестранна среда, но пък затруднява силно с изписването или произнасянето си. Допълнително към това, човек сам работи за създаването на положителна репутация на името си и са редки случаите, когато фамилията му тича пред него и създава въпросната репутация. А да разказваш постоянно за баща си, за дядо си, за прадядо си... да кажем че е неуместно. Отделно, че много от цитираните заслуги на предците са често документно недоказуеми и будят по-скоро скептицизъм, отколкото уважение. И че публичният интерес към фамилната история на индивида се предизвиква от достиженията на самия индивид.