... ми напомня за престар виц. Ръководните другари в Кремъл взели, че се загрижили дали др. Т. Живков не е католик. Зер нъл много ходеше на визити във Ватикана. Загрижвали се, мислели; мислели, загрижвали се... все не можели да намерят мира. Накрая, както си му е редът, отправили запитване до Радио Ереван. В това радио обикновено също много мислели преди да дават отговори, ама тоя път хич не се и наложило да си напрягат акълите. Още на другия ден дали отговора си -- другарят Живков не е католик! Той е като гъз.

Офф... те като тръгнат..! Сега пък си спомням и за оня, дето др. Косигин и др. Брежнев обсъждали поредната визита на др. Живков във гнилия вражески лагер. "Сега пък," рекъл Косигин, "Помпиду му подарил златен часовник... ей такъв голям!" "Така ли!?," възкликнал Леонид Илич, "я ми го дай да го видя!"

А помните ли като се върнал др. Живков от поредното посещение в Москва, че като разцалувал д-р Мара Малеева, ча като взел да й се хвали: "Да видиш каква шуба ми ушиха, ехе-е-йи! Чаа-а-к до пода стига!!!" "Я я тури да я видя," рекла другарката му. Бай Т. веднага вади нещо рунтаво от куфара, навлича го, ама то едвам му покрива задника... "Уф, че си глупав!," промълвила бойната му другарка, "барем да не беше коленичил докат ти вземаха мярката..."

Ох, то тея вицове са като срането; га искаш и му е време -- йок. Га не щеш, извира, братко... Чували ли сте оня, дето бай Тошо тича по "Оборище" със забит нож в гърба? Не? То и аз не съм го чувал, ама е страхотен...

Всичкото това другаросване ми напомни и за поздрава на наркоманите -- "дрогари и дрогарки"...

А иначе темата действително бе обсъдена тук.