Първо да отговоря на главния Ви въпрос -- не (или по-скоро съвсем рядко и пестеливо) мисля.

И второ -- относно въпроса Ви дали правописът следва да се промени и стане по-фонетичен ОПРЕДЕЛЕНО И ТВЪРДО "НЕ"!

Според мен прибързаното свеждането на правописа към демотичната форма на води до ред коварни и пагубни последици.

1. Губи се историческото виждане за езика. Дядовците и бабите ни още във второ отделение са знаели, че царь, златарь и нощь свършват с ер малък, а днес водещи езиковеди водят дебат по въпроса, защото с промяната на правописа сме загубили нещо фино и красиво, свързващо ни с родовото ни минало. Всяка редакция намалява възстановителните сили на езика -- все по-трудно и непрестижно става ровенето в миналото с оглед намиране на "нови" думи, все по-привлекателно е заемането на ненужни чуждици. Едно време сме се съсредоточвали, а днес вече се концентрираме отчасти защото книгите, чиито герои се съсредоточват, с широките си ъ-та и двойните си е-та са очевидно вехти и архаични... Един ден кога хич нямаме допиръ, простете ме, контакт, с езиковото си минало, ще визуализираме пълната трагичност на пропастта, простете, казмата, която сами сме издълбали между себе си и изворите на езика си.

Цял свят ще ни гледа презрително като своего рода цигани (не целя да ги унижавам с това, горките!) като мелим неща от рода на "дъръ-бъръ кулперация, бъръ-дъръ рейс, ала-бала автугаръ, дъръ-бъръ цинтралнъ гаръ, трала-лала трънвай, ала-бала прид блока, дъръ-бъръ къпанчи". Така ли искаме да ни виждат? Като безезични аборигени, току слезли от дърветата и ползващи оскъдните си родни думи като връзки между повсеместните заемки..?

2. Печели един говор спрямо друг. Така например езиковите реформи, проведени през 1944-45 г. г. както в България, така и в югославска Македония (и двете демотични -- приближаващи писмените към говоримите форми на съответните говори) на практика задълбочават разкола, предизвикан вътре в една едновремешна езикова общност. Днес -- едва две-три поколения по-късно -- в тая едновремешна общност несъмнено има два отделни и обособени езика. Сега и да си чупим главите, и да вием от яд, и харакири да правим на обществени места -- все тая! Разделното време е минало и, което е най-важно -- осъщенствено е с наша помощ!