>ама аз нали за това толкова дълго и напоително писах

Много напоително, за което ви благодаря и на двамата. Толкоз напоително, че съм на път да се удавя, в смисъл, че много е висока летвата, надхвърля нивото ми на некомпетентност. Опитах се да си припомня основното в ларингалните реконструкции, в глоталните и т.н., ама те се оказаха с толкова подвидове, че се отказах. Всъщност поне в лингвистиката няма област, в която да има толкова много теории и модели, често противоречащи си и дори нямащи абсолютно нищо общо помежду си (противоречащите поне имат обща точка на противоречие). Затова интересите ми стигнаха до границите на съпоставителната лингвистика, която достатъчно пълно си обяснява кое как е, без винаги да изяснява кое откъде е.

А Трубецкой на мен лично ми е много важен. От фонетичните му опозиции са се повлияли сума ти хуманитарни науки, от него (и други около него) са изникнали и Умберто Еко, и Ролан Барт, и Цветан Тодоров, и постмодернизъм, и деконструктивизъм, и литературознание, и културология, и философия в съвременния им вид...