|
|
| Тема |
 отговор на въпрос №2 [re: ivx] |
|
| Автор |
Shankly (SCARFACE) |
|
| Публикувано | 04.01.04 18:13 |
|
|
|
От :
През среднобългарския период (XII-XIV в.) разговорният български език претърпява големи изменения в структурата си. Те обаче са отразени съвсем оскъдно в многобройните черковни книги, защото старобългарските езикови норми са се спазвали най-усърдно от тогавашните книжовници. Ето някои от тези изменения - старобългарските падежни форми се изместват от съчетания на предлози с винителните и именителни форми на имената, показателните местоимения тъ, та, то се употребяват зад съществителното и придобиват функцията на определителен член, инфинитивната форма на глаголите започва да отмира, като се замества със съчетание от да плюс лична глаголна форма за сегашно време.
Нали за това питаше? 
| |
| |
| 
|
|
