Общо взето, по света има три вида ударения:

- силово или динамично (англ. stress; грц. dynamis - сила): ударената сричка се произнася с по-голяма сила, неударената - с по-малка. Такова е ударението в повечето индоевропейски езици. Някои теории се силят да докажат, че в ие прадиалект също е било силово.

- тонално или музикално (tonic): всяка гласна се характеризира с тон, напр. за китайски те са възходящ, низходящ, неутрален и останалите два ги забравих. В езици като сърбохърватски, само една гласна в думата се характеризира с ненеутрален тон и тя се счита за носеща ударението.
Най-известните европейски езици с музикално ударение са сърбохърватски и шведски. Не знам някой да е правил изследване на швейцарските диалекти, но от това, което чувам, ми се струва че и те имат музикално ударение.

- музикално (англ. е pitch): гласните се характеризират с тон, но от значение е само разликата между тоновете на две съседни срички. Такъв език е японският (напр. hana-wa HL 'носът', hana-wa HHL 'цветето', hana-wa HHH 'ръбът').

Малко езици комбинират два типа ударение, напр. в шведски има силово ударение на първата сричка и тон на следващите.

Подвижно ударение: в различни граматични форми на една и съща дума се мести, напр. бг. чета - четох, а мястото му има значение (срв. вълна и вълна). В други езици (чешки, полски, френски) то е фиксирано на точно определена сричка от думата и дори да се мести, това няма морфологично значение.

Известната ни българска редукция на гласните е свързана с характера на ударението: силово. Колкото е по-силно ударението, толкова по-изявена е редукцията. Езици със слабо ударение като френски, полски и испански не познават редукция. Обратно, в езиците с най-силно ударение - английски и руски - извън ударение (особено в английски) повечето гласни губят характеристиките си и се сливат в една-две неутрални. Обратно, при езици с музикално ударение редукция от този вид не може да се прояви (японската редукция има характер на скъсяване, а не на промяна на гласежа на неударената гласна).

Тонът, силата и дължината взети заедно се наричат прозодия на гласната. В езици като словашки, в които някои съгласни образуват сами сричка (r, l), те също имат прозодични характеристики (напр. словашки vrh с късо сонантно r, но vrsek със знак за ударение върху r (U+0155), с дълго сонантно r).

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят