Ама ти сериозно ли питаш?
Аз си мислех, че се майтапиш.
Всичко, разказано от Independent, разбира се, е така. Аз мога да добавя само няколко щриха, и то ей тъй, да се намирам на приказка:

- може да се каже, че професиите си имат родове; също така обаче би могло да се каже, че родовете си имат професии...

- специално българският език може без проблем да образува женски род на почти всички професии - една наставка и готово. Обаче при това получената професия в женски род често звучи иронично и общо взето, пейоративно. Съответно обогатява смисловите нюанси в изказа..
А поне моите лични наблюдения са, че самите жени често предпочитат да се назовават с мъжкото име на професията си - именно за да избегнат този подигравателен нюанс, съзнателно или не.

- френският език обаче например трудно може да образува женски род за редица наистина "изконно мъжки" професии. Същевременно под натиска на феминистките и всякакви други борци и боркини за равенство се налага феминизиране и на професии като "лекар", "министър" и пр. И тук има доста интересни варианти:
френският френски език обикновено сменя само рода и така например вместо le ministre става la ministre - чиста работа.
канадският френски език си пуска капаците и образува женски род по правилата за образуване на такъв дори и от думите, с които това не може да се направи. Море, не можело ли! И хоп - получават се смехории като la docteure, la professeure и пр. Смехории, ама се налагат, защото освен всичко друго, са си ги прокарали и с нормативни документи. И току-виж след някоя и друга година хич даже няма да им се смеем, ами ще си влязат в узуса и готово.

Изобщо - да кажем, че твърде отскоро жените са в активния трудов живот (има-няма стотина-сто и петдесет години) и затова наименованията на професиите още не са успели да се приспособят като хората към това... хм... явление.

Если человек знает, что он хочет, то он либо много знает, либо мало хочет.