|
В бр. 27 на сп. "Свещеният сметач" излезе обширно изследване на на Дружествотото за защита на българския език върху развитието на българския език:
"Упадъкът на езика на българското общество"
Разгледани са, с примери, въпроси като:
:: Слабите и технически неграмотни преводачи, като мощна сила да навлизат повечето чуждици.
:: Пресиленият стремеж на водачи на развитието на езика на обществото - водещи на предавания, пишещи във вестници и списания - да бъдат популяризатори, т.е. целенасочено да слизат в речта си на нивото на най-невежата част от читатели/зрители/слушатели, като причина
езикът да оглупява.
:: Липсата на езиково чувство у високопоставени преводачи и пищещи, като причина с
кирилица, в многоброен тираж, да се изписват - неправилно според правописа - "изроди" като
"Билла", "патч, "Пратчет", "Бадд"; "даннови структури" и др.
:: Липсата на умение да се намира смисъл на непозната дума чрез смисъла на думите около неизвестната, за съжаление присъща на високопоставени журналисти, като основна причина за използване на идиотски "преводи" като "пътна карта" (за "roadmap" - план) и "класифициран" (за classified - ам. англ. - поверителен).
:: Склонността към повторение на данни, вместо на алгоритми, - т.нар. папагалщина или Болест на папагала (вж "Творчеството е повторение на ниво алгоритми", сп. "Свещеният сметач", бр. 23) - като причина за много от упадъчните, според изследването, насоки в развитието на речта на българското общество.
:: Болестта на папагала, поразила обществото, е основна причина за използване на модни думи, модни чуждици, модни "идиотизми" или "папагалщини";"превеждане" на думи от друг език чрез преписването им на кирилица.
Пример за "модна папагалщина" е "йескането" - изразяване на радост с казване на "йес" и същевременно, ако е възможно, дърпане на въображаем лост с удобната ръка.
Тази "папагалщина" беше практикувана от 10-годишните деца в средата на 90-те години, но в последно време и от възрастни чичковци и лелки.
:: Предразсъдъците относно възможностите на български да се говори за наука,
са основна причина текстове на латински или английски с български наставки (като следните по-долу) да се смятат за "нормални", тъй като се твърди, че са написани в "научен стил".
В работата е изведено, че "научният стил" е дело на т.нар. "учени папагали" - учени, болни от Болестта на папагала, които някога или днес преписват - буква по буква и звук по звук - трудове, създадени
на западни езици, в които думите от научната терминология всъщност са обикновени делнични думи, в които е вложено допълнително значение.
В българския повечето думи от т.нар. "научен стил" са залепени чуждици, които съществуват почти само там, именно поради папагалския произход и свързаността им не с езика - със смисъла - а с конкретното място на използване (някакъв чужд труд).
Когато за наука се пише на български, и авторите си позволяват да разбират (да създават нови научни произведения, не да преписват "умни" думи) и да обясняват на родния си език (и да описват точните значения на новите термини, които въвеждат), това се смята за "недопустимо объркване на стиловете", "драсни-пални-клечковски", "смешно" или за такива текстове се изказва безпомощния довод: "просто не трябва да се прави така, а трябва да се използва международна терминология".
Причината е в предразсъдъка за непълноценност на българския език, от който страда българското общество. Предразсъдъкът вероятно се подкрепя от езиковата слабост - лошото владеене на български - на тези, които го смятат за непълноценен и неспособен да изразява идеи особено за наука и изчислителна техника.
"Нормален български":
"...Публичността, която бива открита от пазарната размяна, се преобръща в своето друго - йерархично структурираните монополи на капиталистическите компании. Демократичният индивидуализъм в политическия живот се превръща в "часовниковата безличност на рационалната бюрокрация... рационален, автономен, центриран и стабилен индивид... да конфигурирам и излъча репрезентации..."
"...Контактът, осъществен чрез кликване, ни телепортира в креативния свят на другия, за да получим достъп до онова персонално, което има амбицията да стане публично. И продуктивният скептицизъм, и мащабният апологетизъм на ретроградните концепции, и агресивната критика срещу съвремието ни..."
"Драсни-пални-клечковски..."
"...Връзката, осъществена чрез щракване, ни пренася в съзидателния свят на другия, за да получим достъп до онова лично, което се стреми да стане общeствено. И плодоносната недоверчивост, и мащабното оправдание на назадничавите схващания за човешките взаимоотношения, и злобните нападки срещу съвремието ни...
"Нормален" български
"Днес мрежата се upgrade-ва от 2.5 gigabits per second на зашеметяващата скорост от 10 gigabits per second, като локалните мрежи доставят скорост от 100 Mbps до крайните Desktop системи."
"Драсни-пални-клечковски"
Днес мрежата се разширява от 2.5 Гбита/с на зашеметяващите 10 Гб/с, като местните мрежи доставят 100 Мб/с до крайните настолни системи.
:: Ленивата работа на БАН, където не ползват кирилица:
"Sazaliavam mnogo, no Vaszeto saobstenie ne moze da se proczete. Verojatho e napisano na kirilica"
© ИБЕ на БАН
- като сила, подпомагаща упадъка на езика, вместо да му противодейства.
:: Липсата на надзор над случайните преводачи на приложения, водеща до примитивни преводи на средствата за общуване на програми: пълни с повторения, излишни местоимения и преписване на английски думи на кирилица.
(Виж превода на отстраняващия прозорец на "Elecard MPEG2 Player 2.0" и как би изглеждал, преведен от автора)
:: Невежеството (късата памет) на днешни преводачи на книги по изчислителна техника, като причина за
навлизане на чуждици, за които преди години са се използвали добри български термини.
Посочени са тайнопис - "криптография"; описателен език, език от четвърто поколение - сега "превеждано" като "дескриптивен език" или "скриптов език".
:: Езикова слабост и неграмотност на създатели на реклами като насърчение за използването на чуждици и неестествени езикови постройки.
...Купихте ли си "ексфолиращия" сапун? "Хау фа уил ю гоу", ако заредите в "Шел бензиностанциите" и ползвате "бикънект разговори"?
:: Абсурдното родолюбие, наречено в работата "патридиотизъм".
Напр. представлението "Това е България" е създадено от фирма, гордо наричаща се (на кирилица): "Бългериън Пръдакшънс"; напомня за шегата "Маде ин Бългерия" или патридиотизмът от преди години, около фланелките с родолюбивия надпис "Proud to be Bulgarian".
:: Стремеж за "модерност", съчетан с невежество, водещ до използване на думи и съчетания от думи, като "Кибер-интернет виртуалните престъпления" (заглавие на книга).
:: Кърпенето на българския език, като причина за семантично разпокъсване. Посочен е пример с произхода на думите "плоча" и "диск" (компактдиск), който в английския е общ, но в българския не е.
:: Болестта на папагала като причина за най-широко разпространеното оглупяване на речта в българското общество:
Всеки ЕДИН, Всяка ЕДНА, Всяко ЕДНО, Всички ЕДНИ
Произходът, както е известно, е от неправилни преводи от англ. на "eachone", "everyone", "every single man" и др. под.
:: Ненормално слабите езикови способности на езикововластни хора, като мощна сила за използване
на "маймунски" - несъгласувани - съчетания като "btV Новините", "bTV Репортерите", "b-connect разговори", "Shell продукти" вм. Новините на Битиви, Репортерите на Битиви, разговори с "Бикънект", Продукти на "Шел" и пр.
:: "Естествено" развитие на езика, като развитие, насочвано от фалшивата свирка на текущите езикововластни личности (безличности) - редактори, водещи, журналисти от най-мощните носители на новини.
Когато се случат езикововластни хора, които не владеят езика, и езикът на обществото запада.
:: Насоки за противодействие на упадъка. Надстройката на българския език Юнашко наречие и показно за възможностите й.
Разказът с елементи на филмов сценарий "Докторатът", повестта "Истината", стихосбирката "Играчът", научно-художествената творба "Анализ на почти празен цикъл".
Приложения за "Прозорци" с български средства за общуване: текстовият редактор "Писар", речникът "Езикотворец", програмата за предаване на данни "Прехвърляч-8М".
ДЗБЕ:
Лично:
"Свещеният сметач":
|
"Упадъкът на езика на българското общество"
