И мене ме блазнеше навремето идеята да науча мъничко китайски, но резултатите бяха плачевни. Учителят наблягаше на говоримата реч (мандарин), но аз така и не успях да пропея ни един тон правилно, че да ме разберат, че искам ориз за обяд.

Нито пък аз ги разбирах. За няколко месеца сред китайци единствената фраза, която някак си се научих да отличвам, беше "Чу лъ ма", буквално "Ял ли си?", но на практика използвано за "Добър ден".

По едно време реших, че е по-практично да си поупражня зрителна памет и да наблегна на писмената реч. Предимството на идеограмите е, че наистина няма нужда да знаеш как се чете, след като знаеш, че значи ориз и можеш да го посочиш в менюто. Така постигнах известни успехи в борбата срещу неграмотността.

Проблемите обаче настъпваха, когато речах да напиша нещо. Колкто и внимателно да се опитвах да изкопирам някоя идеограма, китайците ме гледаха с празен поглед. Даже удивително прости идеограми, като споменаваното нееднократното в темата чуонг (среден), което изглежда като ръбесто Ф, изпод моята ръка излизаше неразбираемо за тях