Доколкото зная, нещата съвсем не са толкова хаотични, колкото ги представяте. Действително в Република Китай (Тайван) и в Хонкон (Сянгань) пинйин не се радваше на добър прием, но това вече е отдавнашно минало.

Пинйин бе приет като официален стандарт в КНР през 1977 г. Тъй като това дойде непосредствено след Мао (съотв. края на ВПКР и на "Кликата на четиримата"), това бе достатъчно да спечели на тази нова транскрипционна система доста приятели отраз. Да не говорим, че тя е много по user-friendly, отколкото системата на Уейд и Джайлс от началото на ХХ в., а и представя говора на китайците по по-прост и по-малко "екзотизиран" начин.

Но главният фактор, поради който пинйин "си изписа името на чина" бе, че системата бързо се сработи с компютрите.

Когато първо отидох в Хонкон през 1987 г., колегите журналисти пишеха стоп-преса с химикалки -- както са го написали те, така го и снимат словослагателите и така си излиза от пресата. Наборните машини бяха кошмар за европеец -- май 243 радикални знака и куп друга "диакритика", от които се съставяха над 4000-те знака, нужни за вестникарския език.

А когато за последно ходих в Хонкон през 1990 г. там вече ползваха Apple с QWERTY-клавиатура и програмно-вграден пинйин. Почваш да пишеш думата на латиница (един-два знака) и веднага, подобно на spell-checker авто-редакторът ти предлага десетина възможни думи -- на китайската писменост (предпочитам правилния термин "идеограми" вместо грешния "йероглифи"). Оттам с курсора блокираш нужната ти дума и готово. Та -- 102 клавиша versus към 400. И пукната химикалка нямаше наоколо ми.

Тъй като само пинйин е способен на такова кодиране (Уейд-Джайлсовата система има твърде много условности), той днес е ползван не само в Хонкон (което зная от личен опит), но и в Тайван.

Що се отнася до свободното изписване кай както му скимне, това може да е тъй в Гърция или Оман, да кажем. Но в авглоговорящите страни подобен laissez-faire не се наблюдава! Неотдавна преведох на английски един кратък български исторически трактат, в който бе споменато посещение на китайска делегация в България през 1959 г. Водещият, техен въздушен маршал (по български чинът е генерал, та -- за Китай -- дребничка риба, отсъстваща от стандартните истории и интернит-полета) бе изписан на български по руската система. Аз го транслитерирах както ми се видя удачно и го блокирах с жълто, та редакторите на издателя да му теглят гайлетя. Да, ама в даден момент те ми звънят и ме карат да изкажа името баш както е на кирилица на техен специалист-китаист, та да го изкусурят къкту тряба. Питах дали имат house style за китаизми и веднага ми казаха "Оо-о, ми естествено! Пинйин!" И това бе дребно издателство за специализирана литература с много тясно дефинирано читателство. Готовв съм да обзаложа Resident's Parking Permit-а си, че в по-mainstream издателствата цари същата точност по въпрозя.