Това твърдение е малко пресилено.
Аз не обичам русизмите, но не обичам и крайностите.

Много европейски страни си носят окончанието "-ия" още от латински - Англия, Германия, Испания.

Други пък си носят същото окончание и на местните езици без никава руска намеса - Боливия, Австралия, България.

Вярно е, че имената на някои държави, целите, барабар с окончанията, са русизми. Примерно - Дания. Ако отвориш Вазовите "Чичовци", ще видиш, че навремето на тая страна се е казвало Данемарка, което е значително по-близо до оригинала. На Франция се е казвало Франца.

Но също е вярно, че в много случаи това, което е благозвучно на руски, е благозвучно и на български. Така че е спорно дали форми като Финландия, Шотландия, Холандия са се установили по руско влияние и дали това е лошо. Звучат си добре и на български. Когато тия страни са се появявали на картата, българският език е бил по-консервативен и негостопримен към държави с имена от неженски род. Днес не е така и Тайланд не звучи по-лошо от Тайландия. Езикът е динамични.

Русизъм е думата "окончание"