Опитах се да си систематизирам нещата. Ето как ги виждам аз:
Видът може да се разглежда по три основни начина. Първо, традиционен, в който право на съществуване имат различни видови двойки (раста-пораста и порасна-пораствам) или направо видови вериги (раста-пораста-пораствам; чета-прочета-прочитам – редуването е НСВ-СВ-НСВ, мисля, че има и четиричленни вериги, но в момента не ми идва на ум пример). Няма ограничения дали видовете се образуват префиксално или суфиксално. В случая се гледа само граматиката, семантиката се изключва. Минусите са очевидни: не се взема под внимание изменението в значението, ако се приемат видовите вериги за основа, се изпускат някои глаголи. Второ, някои изследователи (и твоя скромност също J), които включват в категорията вид освен граматика и семантика. Най-често изразяваните чрез вида значения са именно свършеност-несвършеност и крайност-безкрайност (или резултативност). Тук видът се изразява суфиксално, а крайността – префиксално. Други изследователи включват освен крайност, също така и началност (плача-заплача); (едно)кратност (чукам-чуквам, махам-махвам); продължение (но не крайност) на действието (дочета-дочитам). Трети излизат от сферата на граматиката изобщо и говорят за лексикално-граматични категории “начин на действие” или “аспект”, които имат връзка с грам. категория вид, в смисъл, че определени начини на действие се изразяват чрез определен вид (крайността и началността обикновено се изразяват с СВ), но са си нещо отделно, глаголите са отделни думи със самостоятелно значение, свързани единствено словообразувателно с изходните (както rufen-anrufen).
Случаят с раста, расна е допълнително объркан от правописната реформа – иначе Т-то щеше да е изпаднало само в еловото причестие и връзката между раста-рас(т)на щеше да е очевидна.