Й: дателен падеж на ТЯ, нали?
Стбъл. ЕИ. После е-то отпада. Както се случва и с всички останали енклитични местоимения: ЕГО > ГО, ЕМУ > МУ, ЕИ > И > Й.

ВУ: Да не би кюстендилският диалект да е укав?

Ако е така, то е ясно: стбъл ЙОН > ОН > ВОН > ВУ (срв. въхам < онхати (ухая е русизъм), въже < онжен). Нвбг правопис "нея, я" е долна дезинформация, трябва да е "нейъ, йъ"!.
Защо имаме винителна форма вместо дателна, и дали това е изолиран случаи, е отделен въпрос:
І: В историята на бг език, родителен падеж за притежание е изместен напълно от дателния. Затова кратките форми на притежателните местоимения са всъщност кратките дателни форми на личните. Не е невъзможно в някои диалекти този процес да не се е осъществил, а по-късно, след изчезването на родителния падеж, родителните форми да са били заменени със запазените винителни.
Казва ли се там наред с МАКЯ ВУ (майка й) и МАКЯ ГО (майка му)?
Казва ли се също така ЩЕ ВУ ДАМ вм. ЩЕ Й ДАМ и ЩЕ ГО ДАМ вм. ЩЕ МУ ДАМ? Ако е така, то бившите винителни форми ще да се изместили старите дателни напълно.

П.П. Замяната на родителен притежателен падеж с дателен е общ процес за целия балкански езиков съюз. Не случайно единствените оцелели падежни форми сред всички романски езици са именно румънските дателни. В гръцкия език този процес също е налице, но там родителните изместват дателните.


Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Редактирано от gazibara на 02.09.03 13:20.