И аз съм имал подобни на твоите изживявания, само че в Цюрих. Там езикът е доста по-различен от учебникарския немски. Като се почне от една мадама, която се опита да ме сваля, мине се през една, дето искаше дребни, а аз си помислих, че ме пита за смяната ми (?), хилежа на групичка тийнейджъри, на които отговорих с класическото "найн" (имам ли цигари) и се стигне до един дърт педераст, когото за щастие успях да разбера преди да е станало късно.

Аз в такъв случай бих изтипосал една сосна българска псувня, но така приказвам сега. Тогава седях и се чудех що за цена е това "сахс дрисг" за един хот-дог.

Ако учиш сам език, ти липсва най-важното - коректива! Без него просто си мислиш, че учиш език. Защото езикът по книгите е едно, а живият език - съвсем друго.

Ще ти дам пример: дълги години си мислех, че общоприетият полски поздрав, еквивалентен на нашето "здрасти", е "чолэм" (думата идва от чело). Така пишеше в учебника, по който учех самостоятелно, и се използваше във всички диалози и примерни текстове. Докато не го изръсих на един истински поляк. Той първо ме изгледа в недоумение, после се изхили невъздържано, и накрая ми рече: абе, аз да не съм ти партиен другар.
Та така...
А всъщност поздравът е чэшчь (т.е. чест). Научих го от същия поляк.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят