Голяма част от правописа е формирана под френско влияние, след 1066 г.

- буквата c започва да се употребява и за звука s (срв. станг. cyning, което се е произнасяло 'кининг' и фр. глагол receive)

- съчетанието ch и буквата j започват да се употребяват за звука ч, респ. дж. На старофренски така се бележат същите фонеми. Как са се отбелязвали на стангл. не знам

- съчетанието sh започва да се употребява за звука ш. Дотогава се употребявало sc

- буквата g започва да се използва и за звука дж след e, i, в резултат на което от свръхпрестараване чисто английски думи като guess, guest и ghost започват да се пишат с допълнителна няма буква (срв. нем. Geist и Gast)

Точно по това време изчезват руническите букви за интерденталните съгласни (въпросните исландски букви eth и thorn) и се появява съчетанието th. Мисля, че при такова силно френско влияние (да не забравяме, че англосаксонците дълго са били обезправени и официалният език е бил норманският френски) не можем да изключим тези два случая, още повече, че и в стария латински, и в самия френски и до ден днешен същото съчетание предава същата фонема в старогръцки заемки, ако и да не се произнася.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Редактирано от gazibara на 10.04.03 15:31.