не искам да обсъждаме творенията на Москов. това, че той не е прав, не прави автоматично Петър Добрев прав, нали?

колкото до писменото засвиделетстване, праславянски и прагермански може би не са записани, но имаме паметници на старобългарски и готски, които са доста близо до състоянието на съответния праезик. именно въз основа на тях се градят хипотезите на компаративистите, а не на умозрителни конструкти като "пра-едиквоси". винаги ме е разсмивало ужасно, когато съм попадал на неща от типа на "Граматика на праславянския". в най-добрия случай това не представлява нищо повече от език, измислен от автора въз основата на старобългарски, със съответните промени, които той е решил, че правят езика още по-архаичен.

добре, но дори и да вземем предвид, че не всички ие. езици са засвидетелствани в толкова архаичен вид като готския и старобългарския, а вечеги виждаме в напреднала фаза, това не променя нещата. като не можем да се ръководим от принцип 1., ръководим се само от принцип 2. - за закономерността в звуковите промени. само че трябва се види дали във всеки отделен аналогичен случай стават същите промени или не. и ако не - защо.

впрочем този метод сам по себе си дава малко 100 % сигурни сведения. отвори етимологичния речник на Валде-Покорни и ще видиш, че далеч не всички възстановени ие. корени са сигурни дотолкова, че две мнения и възможности да няма. такива са само около една трета - липсата на писмени паметници си казва думата. примерът, който ти даваш с octo и "осем" идва само да потвърди това. значи, никой не може да каже какво определя дали ие. *k ще даде в една група езици k или s. затова са измислили, че е имало някакво "палатално k", което отбелязват с апостроф: k', та да могат да обяснят това странно положение. но дали е било така никой не може да каже. *k' не е описание на реален звук, то е символично представяне на това, че в дадени случаи ие. *k дава в някои езици веларен, а в други - съскав звук.

та, ако се върнем на въпроса за безизключителността на езиковите закони, след това лирическо отклонение за недостатъците на сравнително-историческия метод, мога да кажа само това:

хора като Добрев ще ме спечелят на своя страна само ако направят една (с всичките й ограничения, които току-що изтъкнах) цялостна сравнителна фонетика на памирските диалекти и българския, където да кажат не коя дума с коя съвпада (защото това може и да е случайно), а кой звук на кой съответства във всички случаи по един и същи начин при думите, за които се предполага, че са сродни.

don't follow leaders and watch the parking meters