Е-то е резултат от по-късни явления в бг език, не стбъл и няма хич нищо общо с руския език. През стбъл епоха окончението на 1 л. мн.ч. е било -МЪ, от което съвсем закономерно се получава днешното книжовно -М. Тогава е имало един-единствен глагол от днешното 3-то спрежение, ИМАТИ, и той се спрягал така: 1 л. ед. ч. ИМАМЬ, мн.ч. ИМАМЪ. Виждаш разликата. После еровете изчезват и за да не се слеят двете форми, се е развило алтернативно окончение. Този процес води до появата на MY в полски, МО в сръбски, МО в украински (ама за ед.ч.!), МЕ в бг. и т.н. (някой да каже как е на чешки...) Тези допълнителни гласни не са наследници на никакъв ер. Само в руския език няма алтернативно окончение, защото там никога не се развива аналог на бг 3-то спрежение с -М в 1 л.ц. ед.ч.
В другите слав. езици е настъпило унифициране - т.е. окончението е едно и също независимо от склонението (в повечето - дори за ед.ч.). В бг не е така - МЕ е възприето единствено за 3-то спрежение, за да не се смесва с ед.ч. (т.е. имаме аз ЧЕТА - ние ЧЕТЕМ, но аз ИМАМ - ние ИМАМЕ). Това е норма, разбира се, на книжовния език, и е факт в повечето диалекти. В не малко (но все пак по-малко), също има унификация, дори в ед.ч. - аз ЧЕТЕМ, ние ЧЕТЕМЕ, или аз ЧИТАМ, ние ЧИТАМЕ. София се пада именно в центъра на такива диалекти (във Варна и Бургас, дори в Пловдив, например, не мекат).
Въпрос на диалект. Мен лично унифицирането ме дразни и не го правя.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят